Хартията – как е възникнала и каква е нейната история?

Хартията принадлежи към всекидневните материали, върху които днес почти не се замисляме. Книги, списания или офис хартия за принтери приемаме за даденост. Сякаш хартията съществува от памтивека. Но истината е друга. На самата хартия са предшествали множество материали, които имали едно общо нещо – хората са се опитвали върху тях да съхраняват своите творения и важна информация.

Тук нямаме предвид само глинени или восъчни таблички. От гледна точка на предшествениците на хартията ще ни интересуват по-скоро нейните „по-софистицирани“ алтернативи – папирусът и пергаментът. От първия произлиза и самото наименование „хартия“. Затова не е изненадващо, че именно с папируса ще започнем нашия кратък поглед в историята.

Папирус срещу пергамент

Всяка цивилизация естествено е използвала материалите, които са били най-достъпни в района ѝ. Това се отнася както за строителните, така и за останалите материали. Докато в Месопотамия все още се е писало върху глинени таблички, няколко хилядолетия по-късно в Древен Египет (около 3000–2500 г. пр.н.е.) започва да се използва папирусът. Египтяните използвали растението Cyperus papyrus, което виреело в делтата на Нил. Папирусът се произвеждал чрез пресоване на нарязани тънки ленти от растението. Благодарение на своите свойства той се разпространил през следващите векове в цялото Средиземноморие и Близкия изток.

За гръко-латинския свят обаче папирусът не бил идеален материал. Произвеждал се в Египет, предлагането не покривало търсенето, а транспортът му до Европа бил скъп. Така през III век сл.н.е. постепенно се налага изобретението от малоазийския град Пергамон – материал за писане от кожи на овце, кози или телета, който до XIII век бил най-използваният писмен материал. Всичко се променя с появата на по-евтината хартия. Пергаментът се изработвал чрез накисване на кожи във варов разтвор, опъване върху дървени рамки и сушене. Повърхността се обработвала с пемза и креда.

Папирусът на Херакъл

Историята на хартията е свързана с Китай

Описаното развитие на материалите е характерно за Египет, гръко-латинския свят и Мала Азия. В Китай обаче историята на хартията започва още преди нашата ера. През 105 г. сл.н.е. технологията за производство на хартия е значително усъвършенствана. Хартията от кора на черница с добавка на лен, юта или коноп вече напомня съвременната офис хартия. Технологията се пазела в тайна и била разкрита едва след арабската експанзия на изток.

През XII век производството на хартия започва в Испания и Италия, откъдето се разпространява в цяла Европа. През 1453 г. Йохан Гутенберг изобретява печатарската преса. Това дава силен тласък и на производството на хартия. Хартиените фабрики започват да се появяват масово. Първата хартиена фабрика в Чехия възниква в края на XV век, а в днешна Словакия – през XVI век.

Следващите векове са белязани от механизацията, повишаването на производителността и усъвършенстването на технологиите. Резултатът са нови видове хартия и по-високо качество.

Интересни факти, които вероятно не сте знаели за дървото и хартията

Дървесната биомаса е основната суровина за производство на хартия. За една тон хартия са необходими около 2–3 тона дървесина, най-често иглолистна. От едно дърво се произвеждат приблизително 80 000 листа формат A4.

Дървесната биомаса съдържа целулоза, хемицелулоза и лигнин, както и екстрактивни вещества (ароматни въглеводороди, танини, гликозиди, смоли, естествени багрила и захари), които се използват широко в различни индустрии.

Те намират приложение в козметичната и фармацевтичната промишленост, в производството на изолации, килими, текстил и лепила. От наша гледна точка е интересно, че се използват и в печатните мастила.

Какво показват статистиките

Ако се интересувате от потреблението на хартия – средно в Словакия то е около 85 кг на човек годишно. В Чехия е около 130 кг, а в рамките на ЕС – приблизително 180 кг. Консумацията на хартия продължава да нараства.

СЪВЕТ: Поради опазването на околната среда рециклирането на хартия остава актуална тема. Можете да помогнете не само чрез събиране на хартия, но и чрез предаване на празни касети за екологично унищожаване.