Хартията е сред обикновените материали, върху които днес вече практически изобщо не се замисляме. Книгите, списанията или дори офисната хартия за принтери приемаме за даденост. Сякаш хартията е била тук естествено от незапомнени времена. Истината обаче е точно обратната. Самата хартия е била предшествана от множество материали, които са имали общо само едно. На всички тях човекът се е стремял да съхрани своите творения и важна информация.
Сега нямаме предвид само глинени или восъчни плочки. От гледна точка на предшествениците на хартията, по-скоро ще ни интересуват нейните „по-усъвършенствани“ алтернативи. А това са папирусът и пергаментът. Според първото от тях в крайна сметка е производно наименованието хартия. Затова не е чудно, че именно с папируса ще започнем нашия кратък поглед към историята.


Всяка цивилизация естествено е използвала материалите, които са били най-достъпни в мястото на нейното заселване. Разбира се, това се отнасяше както за строителните, така и за останалите материали. Докато в Месопотамия все още се е писало върху споменатите глинени плочки, няколко хилядолетия по-късно в Древен Египет (приблизително 3 000 - 2 500 г. пр.н.е. н. л.) започва да се използва папирус. Египтяните използвали потенциала на растението Cyperus papyrus, което виреело в делтата на Нил. Папирусът се е произвеждал чрез пресоване на нарязани тънки ленти от растението. Благодарение на своите свойства през следващите векове той се разпространява в цялото Средиземноморие и в Близкия изток.
За гръко-латинския свят обаче папирусът не беше точно най-идеалният материал. Произвеждаше се в Египет, предлагането не успяваше да задоволи търсенето, а транспортирането му до Европа също струваше нещо. Така постепенно думата влиза в употреба през III век сл. Хр. л. получава изобретението от малоазийския град Пергамон. Това беше материал за писане, изработен от кожи на овце, ярета или телета, който до 13. век най-често използваният материал за писане. Всичко се промени едва с появата на по-евтината хартия. Пергамент се е произвеждал чрез накисване и обработване на кожи в разтвор на вар, опъване върху дървени рамки и сушене. Повърхността на пергамента накрая е била обработвана с пемза и креда.


Папирусът на Херакъл
Горното развитие на материалите беше дело на Египет, споменатия гръко-латински свят и Мала Азия.
В Китай беше различно. Тук хартията започва да пише история още преди началото на нашата ера. През 105 г. сл. Хр. л. технологията за производство на хартия беше издигната на по-високо ниво. Хартията, произведена от кората на черница с добавка на лен, юта или коноп, в много отношения напомняла днешната офис хартия. Точният процес на производство на хартия, подобно на рецептата, разбира се е бил пазен в тайна и за разкриването му в крайна сметка допринася едва арабската експанзия на изток.В 12. След това през века започва производството на хартия в Испания и Италия, откъдето постепенно се разпространява в цяла Европа. През 1453 г. Йохан Гутенберг изобретява технологията на книгопечатането и създава първата печатна машина. Това изобретение беше много важен тласък и за самото производство на хартия. Хартиените фабрики започнаха да никнат като гъби след дъжд в резултат на повишеното търсене на хартия. Първата хартиена фабрика в Бохемия възниква още в края на 15 век. век, а началото на занаятчийското производство на хартия на територията на днешна Словакия датира от 16. век.
Следващите векове преминаха под знака на замяната на ръчния труд с машини, разширяването на ширината на ситото, нарастването на производителността на труда и усъвършенстването на технологичните процеси. Резултатът бяха нови видове хартия и повишаващо се качество на хартията.
Дървесната биомаса е основната суровина при производството на хартия, като за производството на един тон хартия обикновено са необходими 2 до 3 тона дървесина. Най-често иглолистен. От едно дърво се произвеждат приблизително 80 000 листа офис хартия във формат A4.
Но знаете ли, че дървесната биомаса съдържа основни съставки като целулоза, хемицелулоза или лигнин, както и второстепенни съставки т.нар. екстрактивни вещества (напр. ароматни въглеводороди, танини, гликозиди, смоли, естествени багрила и сложни захари), които се използват широко в различни отрасли на промишленото производство?
Можем да споменем козметичната или фармацевтичната индустрия, както и производството на изолационни материали, килими, текстил и лепила. От наша гледна точка екстрактивните вещества могат да бъдат интересни и с това, че освен в споменатите области се използват и в печатни мастила.
Ако се интересувате от статистиката за потреблението на хартия, ще Ви предоставим и тази информация. Потреблението на хартия на човек в Словакия е приблизително 85 кг. За сравнение, в Чешката република потреблението на хартия достига 130 кг на човек, а в рамките на целия Европейски съюз тази стойност е някъде около 180 кг. Потреблението на хартия, разбира се, продължава да има нарастваща тенденция.
СЪВЕТ: С оглед на опазването на околната среда темата за рециклирането на хартия остава винаги актуална. На околната среда обаче можете да помогнете не само чрез събиране на хартия, но и чрез предаване на празни тонер касети за екологично обезвреждане.